Оставете на мира...
Искам да прошепна това в ухото на много хора, за да спрат вечно да обвиняват себе си; да си търсят недостатъци; да се сравняват с другите; да преследват миналото; да бързат към бъдещето; да се тормозят за направени грешки...
И никога, при това, да не живеят... Никога.
И никога, при това, да не живеят... Никога.
Оставете на мира любимите... Те просто ви обичат.
И вие просто ги обичайте, а не им приписвайте своите мисли и тези черти, които те не притежават.
Не ги обременявайте със своите желания...
Не ги възпитавайте и превъзпитавайте...
Не изисквайте безкрайни доказателства за любовта им...
Не упражнявайте контрол и патологична ревност...
Не ги лишавайте от правото на лична територия...
Не ги критикувайте и не ги товарете с прекалени изисквания...
И вие просто ги обичайте, а не им приписвайте своите мисли и тези черти, които те не притежават.
Не ги обременявайте със своите желания...
Не ги възпитавайте и превъзпитавайте...
Не изисквайте безкрайни доказателства за любовта им...
Не упражнявайте контрол и патологична ревност...
Не ги лишавайте от правото на лична територия...
Не ги критикувайте и не ги товарете с прекалени изисквания...
Оставете мира на мира!
Просто останете част от него и не търсете специалното си значение. Възхищавайте му се. Вършете си работата и работете върху себе си. Просто създайте това, което можете... Следвайте хода на живота...
Просто живей, най-накрая!
Просто останете част от него и не търсете специалното си значение. Възхищавайте му се. Вършете си работата и работете върху себе си. Просто създайте това, което можете... Следвайте хода на живота...
Просто живей, най-накрая!
И не, това не е съвет. Това са наблюдения. Наблюдения за това, което най-често причинява нещастие - ХРОНИЧНОТО НЕУМЕНИЕ ДА ОСТАВИМ ВСИЧКИ И ВСИЧКО НА МИРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СЕБЕ СИ...
Може да опитаме да се успокоим...
Коментари
Публикуване на коментар