Оставете на мира... Искам да прошепна това в ухото на много хора, за да спрат вечно да обвиняват себе си; да си търсят недостатъци; да се сравняват с другите; да преследват миналото; да бързат към бъдещето; да се тормозят за направени грешки... И никога, при това, да не живеят... Никога. Оставете на мира любимите... Те просто ви обичат. И вие просто ги обичайте, а не им приписвайте своите мисли и тези черти, които те не притежават. Не ги обременявайте със своите желания... Не ги възпитавайте и превъзпитавайте... Не изисквайте безкрайни доказателства за любовта им... Не упражнявайте контрол и патологична ревност... Не ги лишавайте от правото на лична територия... Не ги критикувайте и не ги товарете с прекалени изисквания... Оставете мира на мира! Просто останете част от него и не търсете специалното си значение. Възхищавайте му се. Вършете си работата и работете върху себе си. Просто създайте това, което можете... Следвайте хода на живота... Просто живей, най-накрая! И...